Влизаш с един въпрос. Може да е за любов, работа, пари, дом, преместване, човек, когото не успяваш да оставиш, или мечта, която от години стои в бъдеще време. Може да бъде: „Ще се съберем ли?“, „Да приема ли тази работа?“, „Ще имам ли собствен дом?“, „Защо все повтарям едно и също?“ или просто име, зад което се крие цяла история.

После избираш число и правиш първия си ход.

Само че Играта на Душата във FatedWays не ти дава един отговор и не приключва с него. Въпросът тръгва заедно с теб по спирала от 64 полета, преминава през седем нива и започва да се показва от различни страни. В едно поле говори Таро. В друго се включва архангел. След това идват И Дзин, руна, кабалистично послание, съвет, действие, огледален въпрос или изпит, който не може да бъде подминат само защото днес не ти е удобно да бъдеш откровен със себе си.

Това е игра, защото има движение, правила, различни полета, изкачвания, връщания, пресичания и врати. Но залогът не са точки, златни монети или поредната виртуална награда. Залогът е един истински ден от живота ти и онова, което ще направиш с него.

С какво започва Играта на Душата

Първото нещо, което играта иска от теб, е въпрос. Не е необходимо да звучи мъдро, красиво или достатъчно духовно. Напиши го така, както действително живее в главата ти.

Има един въпрос, който всички задаваме грешно. Питаме „какво ще стане" — питаме го, защото е страшно да не знаеш, и защото ни се струва, че ако знаехме края, ще ни е по-леко. Само че краят не помага. Ако някой ти каже какво ще стане след година, ти пак ще станеш утре сутрин в същото тяло, със същия недоспал ум, пред същия избор; ще си налееш кафе, ще погледаш телефона, а онова, което трябва да направиш днес, ще си стои неразрешено.

Има и още нещо. Всички познаваме човека, който чете хороскопа си всяка сутрин и после прави точно обратното — понякога този човек сме ние. Прочиташ, че днес не е ден за важни разговори, кимаш многозначително, а в единайсет часа започваш точно този разговор, защото не си могъл да чакаш. Знанието за края не променя поведението; то само дава на кого да се сърдим после.

Затова Играта на Душата не казва какво ще стане. Казва къде си застанал и какво иска това място от теб. И прави три неща, които обикновеното четене не прави: променя те, учи те и те кара да чуеш себе си. За трите има какво да се каже поотделно.

Защо е игра, а не приложение

Игра, защото има движение, правила и залог. Движение — стъпваш на едно поле, а утре си на следващото, независимо колко удобно ти е било днес. Правила — не може да прескачаш, не може да бързаш, не може да си избереш по-хубавото поле, както не може и в живота. Залог — това, което е на масата, е един ден, а дните не са безкрайни.