Във всеки човек има една част, която не обича много прожекторите. Тя стои зад кулисите, наблюдава внимателно и от време на време решава да се намеси — точно когато си обещал, че този път ще реагираш спокойно, няма да спасяваш никого и със сигурност няма да анализираш едно съобщение цели три часа.
Това е твоята Сянка.
Тя събира всичко, което си премълчал, потиснал или прибрал с мисълта: „Сега не е моментът.“ Там остават гневът, който си преглътнал, желанията, които си обявил за непрактични, страхът да бъдеш отхвърлен, нуждата всичко да бъде под контрол и силата, която си намалил, за да не изглеждаш прекалено ярък, прекалено чувствителен или прекалено много.
С времето тази скрита част започва да се появява в ежедневието. Среща те с едни и същи хора в различни тела, повтаря познати ситуации и понякога те кара да избираш точно онова, от което после се оплакваш. Сянката има особено чувство за хумор — ако отказваш да видиш един урок, тя просто сменя актьорите и пуска същия епизод отново.
