Никой не среща човека на живота си в подходящия момент. Това просто не се случва. Съдбата има отлично чувство за момент, но нейното чувство за момент не съвпада с твоя календар. Затова той се появява в аптеката, докато купуваш нещо срамно, или на опашка за гуми, или на сватба, на която си дошъл само защото майка ти е казала, че ще стане неудобно. Никаква обстановка, никаква музика, никакво предчувствие отпреди. И въпреки това нещо в теб се изправя и застава мирно, докато умът ти още се чуди дали този човек е симпатичен.
Тялото знае първо. Дъхът се сменя, ръцете стават чужди, гласът излиза с половин тон по-надолу и започваш да говориш глупости с необичайна убеденост. Едва след няколко секунди пристига разумът с папка в ръка и предлага обяснения: интересен е, забавен е, напомня ми на някого. Обясненията са закъснели и по това се разпознават.
Съдбата рядко изпраща напълно непознати. Изпраща длъжници и кредитори. Някой, на когото си обещал нещо и не си го дал. Някой, който те е чакал пред кино в дъжда и си е тръгнал. Някой, който веднъж е бил до теб, когато всички други са били много заети с личния си живот. Душата не пази протоколи от заседания, но пази салдо, и когато салдото не е нула, се урежда нова среща — ново лице, нов град, нов повод, същата тема. Затова понякога изпитваш благодарност към човек, който още нищо не ти е направил. И необяснима вина пред човек, който още нищо не ти е поискал.
Едни хора влизат тихо. Свалят си обувките, сядат в кухнята, намират си чашата от втория опит и след двайсет минути имаш чувството, че сте били в един клас. С тях дишаш нормално. Ядеш нормално. Не репетираш изречения наум, преди да ги кажеш. Такива връзки лекуват, но лекуват незабелязано — просто в един момент установяваш, че вече не те боли на място, за което не си знаел, че те е боляло.
Други влизат и започват да местят мебели. В рамките на две седмици са разбъркали съня ти, работата ти, приятелските ти кръгове и отношенията с майка ти. Говориш до три през нощта, а на следващия ден правиш грешка в справка, която правиш правилно от осем години. Тези хора не са пратени да те успокоят. Пратени са да събудят нещо, което ти много грижливо си приспал, при това с добри мотиви и с одеялце.
