Виждали ли сте някога цирковите слонове, вързани за земята? Ако сте виждали, може да сте забелязали, че слонът има метален обръч на крака си, към който е прикрепена малка верига. Но тази верига е прикрепена към дървено колче, вкарано в земята. Смятате ли, че това е добра защита?

Бих казал доста слаба. Слон, който тежи 12 хиляди паунда, може много лесно да вдигне крака си, да извади колчето от земята с един мах и спокойно да си тръгне. Но той не го прави. Защо? Когато този гигант все още е бил малко слонче, същият този обръч и верига го държаха на място. Тогава силата им е била достатъчна да задържи слона на място, дори и да се опита да се освободи. И многократно се е опитвал да го направи.

Всеки ден, докато слонът е бил вързан с веригата, той се е дърпал и дърпал веригата, опитвайки се да се освободи, докато накрая върху кожата му не се появили дълбоки рани. Те са му причинявали ужасна болка и скоро малкото слонче разбрало, че усилията му са едновременно безплодни и много болезнени, и вече не се опитва да избяга.

Слоновете не забравят нищо

И когато слончето пораснало, то не забравило за неуспешните си опити за освобождение. И следователно,  винаги стояло неподвижно, когато му се сложи обръч с верига,  си мисли: „Невъзможно е да го счупя и освен това ме боли!“

Възрастният слон сам си е наложил граници като „Самоогратичение“. Всеки от нас има подобен проблем.

Всички сме способни да станем велики. Но в един момент от живота може би сме написали някакво есе и сме получили лоша оценка за това. Или са се опитали да предадем нещо на някого, но резултатът се е оказал плачевен.

И дори когато пораснем, тези чувства на несъстоятелност и малоценност, както и грешните наставления, които може да сме получили от учители или приятели, като стари рани, остават в нашето подсъзнание. И няма значение дали го признаваме или не, те ни влияят.