Тест „Отлагаш ли щастието си“
Купуваш си нещо хубаво и веднага го прибираш в гардероба — за по-специален повод. Минават месеци, а специалният повод все не идва. Слагаш настрана любимата чаша, за да не се счупи, и пиеш от другата, ежедневната. Обещаваш си онова пътуване за догодина, после за по-догодина. Все има по-важно нещо, което трябва да се свърши първо. Така живеят повечет
Лятото... ах, това странно същество, което не просто топли кожата ни, а разбърква вътрешния ни свят. То не гори – то разцъфва. Понякога като отдавна чакано завръщане, друг път – с аромата на жасмин, със сол по кожата и с онова необяснимо усещане, че нещо ново се задава, но още не можеш да му дадеш име. Има лета, които отминават като обикновен сез
Понякога обидата не си тръгва, дори когато сме убедени, че всичко е останало в миналото. Тя се скрива зад усмивките, зад ежедневните грижи и зад годините, които са минали. И все пак продължава да влияе на решенията ни, на отношенията ни и на начина, по който гледаме на себе си и на света. Тази подредба е създадена, за да ти помогне да откриеш как
Преди да започнеш да четеш, искам да ти разкажа за една колода, която често ми напомня колко дълбоки могат да бъдат човешките рани. „ Оракул Мистерията на любовта “ не говори само за любовта между двама души. Той говори за разочарованията, неизказаните думи, старите обещания и белезите, които понякога остават в сърцето години наред. Докато подготвя
Пътят ме беше отвел дълбоко в сърцето на храма. След дълги коридори, покрити с древни символи, и след множество врати, зад които се криеха забравени истории, най-сетне достигнах до една малка зала, осветена от златистата светлина на факли. Въздухът беше неподвижен, сякаш времето бе спряло преди хиляди години и оттогава никой не бе нарушавал покоя м
Всичко започна в един горещ следобед, когато пустинният вятър носеше по въздуха ситен пясък и превръщаше хоризонта в трептяща златна мараня. Бях стоял дълго сред камъните и руините, наблюдавайки как слънцето бавно се спуска към западния край на небето, когато за първи път усетих странното чувство, че Египет не е място, което човек посещава. Египет
Понякога душата избира врата много преди разумът да е решил накъде да тръгне. Така било и във Висящите градини на Семирамида. Разказвали, че сред водопадите, цветята и сенките на древните дървета имало седем тераси, а всяка от тях разкривала различна част от човека. Една показвала какво носиш дълбоко в себе си. Друга разкривала какво те спира. Трет
Сред Седемте чудеса на древния свят има едно, което сякаш никога не е принадлежало напълно на историята. Пирамидите можем да докоснем. За Колоса можем да четем. За фара на Александрия можем да проследим свидетелства. Но когато стане дума за Висящите градини на Семирамида, всичко започва да прилича повече на спомен, отколкото на факт. Те стоят някъд
Прекрасни хора, Понякога получавам въпроси защо под някои мои подредби има възможност за дарение. Всяка подредба, всеки тест, всяка статия и всяко послание, което четете тук, са родени от време. От часове писане. От мислене. От създаване. От онези тихи нощи, в които подреждам думи, символи и истории, за да стигнат до вас. Понякога денят ми свършва
✦ ✦ ✦ Преди да тръгнеш нататък, спри за миг. Пред теб има дванадесет пътя и всеки от тях води към различен свят. Някъде далеч зад звездите светят прозорците на древен град. Над облаците плават острови, които никога не остават на едно място. В морските дълбини някой пази спомени, които отдавна би трябвало да са забравени. Сред древни гори старит
✦ imperatrice.eu ✦ Какви мои дарби мога да развия? Понякога човек цял живот носи в себе си дарба, без изобщо да я разпознае като такава. Защото очаква дарбите да изглеждат като чудо. Да са нещо ярко, очевидно и различно от всички останали. А истината е, че повечето дарби се крият точно в онова, което правиш толкова естествено, че дори не му обр