Хиромантията (гадание по ръката) е една от най-древните форми на предсказване, чиито корени могат да бъдат проследени хиляди години назад. Смята се, че тази практика е възникнала в Древна Индия, Китай и Египет, като е била използвана от жреците и мъдреците за разчитане на съдбата. В Индия хиромантията била свързана с ведическите текстове и се считала за свещено знание, предавано от поколение на поколение.
В Китай хиромантията е била част от традиционната медицина и философия, свързана с принципите на Ин и Ян, както и с петте елемента (дърво, огън, земя, метал и вода). В Древен Египет също се откриват свидетелства за хиромантия – египетските жреци използвали анализ на ръцете като метод за диагностика и предсказване.
Древногръцкият философ Аристотел е документирал хиромантията през IV в. пр.н.е., като е отбелязал, че линиите на ръката не са случайни, а са свързани с индивидуалния характер и съдба на човека. Платон също е вярвал, че ръцете са „огледало на душата“. Римляните, възприемайки тази практика от гърците, я разпространили в Европа, където тя се запазила през Средновековието и дори се практикувала в кралските дворове.
През вековете хиромантията се развива и адаптира спрямо различните култури, като през XIX и XX век добива популярност в западния свят благодарение на трудовете на окултисти и мистици, които започват да я изучават систематично.
Според хиромантията линиите, формите и характеристиките на дланите носят важна информация за личността, съдбата и дори здравословното състояние на човек. Основните линии, които се разглеждат, включват: