Не сме просто тела, вплитащи се в прегръдка.
Не сме само погледи, търсещи друг поглед.
Ние сме памет от друго време, древен зов, скрит в пулса на сърцето.
Някога си била пламък, разпалващ съдби само с допир.
Друг път си била тиха вода – лек, утеха, забрава.
Понякога си говорила с думи.
Но по-често – с мълчание, което ехти през вековете.
Има роля, която любовта е вплела в самата ти същност – архетип, който не се избира,
а се помни.
Той е онова чувство, че винаги обичаш по един и същи начин – дори в различни тела, в различни животи.
Той е пътят, по който винаги тръгваш – дори когато се заречеш да не го правиш отново.
Този тест не е просто игра.
Той е огледало.
В него ще се отрази онази част от теб, която си пренесла през пространството и времето.
Онова Аз, което обича не защото трябва,
а защото не може да не обича.
Сега затвори очи. Поеми дъх.
Позволи на интуицията ти да проговори.
Избери фразата, която разтърси нещо в теб – макар и слабо, с трепет, с болка или с копнеж.
Тя е вратата.
)
