Животът върви. Работа, разговори, грижи – всичко е наред. Но аз не съм там. Не съм ранен, не съм загубен, просто съм се отдръпнал. Като сянка, която върви редом с тялото, но вече не го обитава. Присъствам за другите, но отсъствам от себе си. Не е криза, не е болка – е тихо изтъняване, което си бъркам със зрялост.

Това не е за това какво ми липсва, а за това къде аз ме няма. Къде съм станал функция, навик, удобство. Къде съм спрял да дишам, да избирам, да усещам. И какво се случва, когато отново заемам мястото си – не с бунт, а с тихото „Аз съм тук“.

За хора, които търсят яснота. За онези, които усещат, че нещо е разместено, но не могат да го назоват. Не обещавам отговори, а само огледало.

Цялата статия – в Телеграм. Ела, ако искаш да се върнеш у дома. Към себе си. В Телеграм канала те чака https://t.me/imperatricenew_bot