Най-важните неща в живота се определят най-трудно, защото думите ни приземяват; думите смаляват безграничните възможности на мисълта, когато бъдат произнесени. Тогава те придобиват обикновени житейски размери.  Често губят смисъл.

Най-важните неща се крият близо до мястото, на което принадлежи сърцето ти. Те са като ориентири към съкровище – достъпно за малцина...Непосилни като несъбрана милостиня….Порочни като голотата на жена….Забравени като ненужен спомен…

Илюзорно вярваме, че ги търсим, изгубени в измамната сила на реалния живот, който всеки ден ни напомня, че сме простосмъртни;  че живеем греховно и мислим плътски, дори когато обръщаме поглед към вярата, забравяйки, че пътят към истината сме самите ние - човеците…

Захвърлени като останки от вчерашен хляб, мислите ни остават погълнати от безвремието, гласовете ни нечути, стремежите пропити от ръждивото ежедневие. Илюзорното изкуство да оцеляваме, изигра най-голямата своя роля – да погълне спомените, да сломи надеждите…И голямото слънце заблестя  под крехките облаци, покрито с парче коприна. Прекрасно е да отвориш очи и да го виждаш. То е по-истинско от всякога. Мога да го усетя – докосва ме и това ми харесва.

Следва продължение....