Филмът „Одисея“ на Кристофър Нолан върна древния мит за Одисей на големия екран. Итака, сирените, Цирцея, Калипсо и циклопът разказват и за нашите избори, изкушения, грешки и пътя към онова, което истински искаме.
Преди почти три хиляди години някой е разказал историята на човек, който иска да се прибере у дома. На пръв поглед задачата изглежда сравнително ясна: войната е приключила, корабът е готов, Итака чака. Само че по пътя се появяват богове, чудовища, прекрасни жени, морски стихии, собствената му гордост и любопитство, което няколко пъти доказва, че желанието да разбереш какво има зад следващата врата може сериозно да удължи пътуването. Ако Одисей беше човек, който спокойно следва навигацията и никога не проверява подозрителни отбивки, вероятно щяхме да имаме доста по-кратък епос.
През юли на тази наша 2026 г. Кристофър Нолан върна „Одисея“ на големия екран с Мат Деймън като Одисей, Том Холанд като Телемах, Ан Хатауей като Пенелопа, Зендая като Атина и Шарлиз Терон като Калипсо. Огромният интерес към история, написана хилядолетия преди киното, показва колко разпознаваем остава пътят на Одисей. Човек тръгва с една ясна цел, животът му предлага десет отклонения и някъде по средата вече трябва да си припомни какво е търсил в началото.
Всеки човек има своя Итака
