Продължение:
Завесата падна. Светлините угаснаха. Краят на спектакъла настъпи, някак си неочаквано, но предизвестено. Аплодисментите не спират. Малките хора не бързат да напуснат залата, изпълнена с умиление от видяното.
Въздухът се сгъстява. Гласовете на тълпата пронизват обърканото ми съзнание. Вперила поглед в бавно опразващата се сцена, виждах края на спектакъла, който умираше пред очите ми. Клоунът зловещо се усмихваше зад паравана, зад който някой беше разхвърлил безплътните тела на куклите, които само преди час танцуваха удивително!
Тихо е. Из въздуха се носи аромат на мълчание. Странно е, усещайки силата на илюзията, пулсираща във вените ми. Това е знак, че съм жива и греховна; че съществувам, за да посрещна реалността….извън величествената, изпълнена с блясък сцена….
Най-важните неща в живота се определят най-трудно, защото думите ни приземяват; думите смаляват безграничните възможности на мисълта, когато бъдат произнесени. Тогава те придобиват обикновени житейски размери….когато завесата падне и светлините угаснат завинаги……