Ние губим сили, когато:
- казваме „да“, докато искаме да кажем „не“,
- усмихваме се, вместо да плачем,
- не си почиваме,
- уговаряме себе си да потърпим още малко, вместо това да разберем „В името на каква светла цел аз сега търпя това?“
- обиждаме се, вместо да помоли човека, за това от каквото се нуждаем,
- занимаваме се с неща, които не са наша работа,
- човекът ни е безинтересен, но ние по някакви си въображаеми причини продължаваме да общуваме с него,
- хората около нас, по-голямата част от времето, говорят негативно,
- говорим много за политика, тарифи за комунални услуги, задръствания и т.н.
- клюкарстваме,
- много и емоционално говорим за това как живеят другите,
- работим на безинтересна, скучна и омръзнала ни работа,
- страхуваме се,
- чакаме някой да дойде (Дядо Коледа, принц, олигарха Леополд) и животът ще се промени,
- обиждаме себе си, считаме се за недостойни, неумели, нещастни,
Ние получаваме сила, когато:
- Запознаваме се с нови хора,
- Придобиваме нови знания,
- пътуваме,
- Преодоляваме страховете си,
- Опитваме нещо ново,
- Разхождаме се (не бъркайте с „тичане за работа“ или отиване до магазина, а именно разходка без конкретна цел),
- Занимаваме се с творчество,
- Общуваме с мили хора,
- Общуваме с хора, които ни подкрепят и вярват в нас,
- Заели сме се със своето собственото тяло (всякакви телесни практики, баня, басейн),
- Освобождаваме физическото пространство (не забравяйте как се чувствате различно в отремонтирана стая),
- Освобождаваме емоционалното пространство (не забравяйте как се чувствате различно, когато успяхте да простите и да се сбогувате с човек),
- Казваме „не“, когато искаме да кажем „не“ и казваме „да“, когато искаме да кажем „да“,
- Започваме да правим това, което сърцето ни иска.