Детска площадка. Две момичета се люлеят на люлка и водят разговор….
- Нещо дълго време няма никакъв празник, - казва едната замислено. - Жалко!
- А на мен не ми е жал, - казва втората.
- Ти не обичаш празници ?!
- Обичам! Много! Аз ги имам много, всеки ден е празник!
- Не може да бъде!
- Може. Празнувам Деня на раждане.
- Рожден ден, искаше да кажеш.
- Ние също празнуваме рождени дни, рядко, само веднъж годишно. А Деня на раждане е всеки ден. Баща ми измисли този празник.
- И как го празнуваш?
- Много просто! Татко събужда мен и мама сутрин, всички тичаме до кухнята, вземаме чаши с вода и татко казва тост: „Днес се роди страхотен ден! Имаме голям късмет с него! За новия ден! ”И пием вода, ядем мед и пеем някоя песен.
- И ако денят се окаже лош?
- Така по-рано беше. Но веднага след като започнахме да празнуваме този празник, почти всички дни са или добри, или много добри. Рядко, рядко се случва нещо не много добро.
- Защо тогава другите хора нямат такъв празник?
- Татко каза, че всички имат този празник, но не всички го забелязват. Мнозина просто забравиха за този празник. Ако искаш, ела при нас в събота. Ще прекараш нощта, а на сутринта ще празнуваш с нас!